Zero Waste, кръговата икономика и нулевият отпадък
Простото определение: да не изпращаш нищо на сметището.
По-сложното и точно описание: Да се предефинира напълно системата, да се премине към кръгова икономика и да се зачеркнат отпадъците като продукт на нашето съществуване.
Много хора отдават кредит на Биа Джонсън от Zero Waste Home с „измислянето“ на нулевите отпадъци. Въпреки че тя със сигурност го популяризира като начин на живот у дома, терминът е използван за първи път през 70-те години от Пол Палмър като индустриален термин.
Пол Палмър основава Zero Waste Solutions и то започва с рециклирането на лабораторни химикали, които вместо да бъдат изхвърлени, се препродават на учени и компании. Компаниите не искали да изхвърлят тези химикали и така стигнали до решението, което да предотврати това. Нулевият отпадък! (ама не баш)
Дори преди това “нулевият отпадък” е бил в действие. Просто е нямало фантастичен термин за това. Замислете се за ерата , в която консумацията ни е била много по-различна и на много по-ниско ниво.
Само защото живеем с ниски отпадъци не означава, че живеем кръгово:
Макар да живеем с намаляване на отпадъците, повторното използване и поправянето, колкото можем, което е страхотно и невероятно – все още не е кръгова икономика.
Уредите от 40-те, 50-те, 60-те и дори през 70-те години са създавани с устойчива цел- ремонтиране при проблем. Чак когато започнем да навлизаме в 80-те години, компаниите разбират, че за да постигнат по-голям растеж и съответно печалба, продуктите трябва да бъдат много по-трудни за поправяне и да се чупят много по-бързо.Колкото по-бързо можете да счупите продукт, толкова по-бързо можете да направите нова продажба. Нарича се планирано остаряване или планирано прекъсване
Ние живеем в линейна икономика и нашата земя разполага с ограничени ресурси.
По принцип вземаме ресурси от земята, произвеждаме ги в продукти и след това ги хвърляме в гигантска дупка в земята. Да живееш по този начин няма абсолютно никакъв смисъл. Ще ни свършат ресурсите.
Ресурсите са ценни. Така че защо не правим нещо с тях? Разбира се, рециклирането играе малка, мъничка роля в опитите за възстановяване на някои материали, но това не е решение.
Продуктите трябва да бъдат проектирани с пълно усвояване обратно в производствения процес.
Когато възобновим продуктите отново в системата, имаме това, което се нарича кръгова икономия. Тази кръгова икономика се отразява на природата. В природата няма боклук или отпадъци. Един „отпадъчен“ продукт като лайното всъщност е жизненоважен за системата. Той осигурява хранителни вещества на растенията.
Животът в линейна икономика изглеждаше доста стабилен, докато не започнахме да консумираме с по-високи темпове и планираното остаряване стана нормално. Сега консумираме с напълно неустойчива скорост.
Нестабилност и Ден на екологичния дълг
Понастоящем консумираме ресурси на стойност 1,5 земя всяка година и имаме ден, който да го отбележим като Денят на екологичния дълг Това е денят, в който използвахме всички ресурси, които земята може устойчиво да произведе за следващата година. Постигнахме го на 2 август 2017 г. и всяка година денят се премества по-напред в календара. Проблемът се задълбочава с всеки измиал ден, така че какво можем да направим?
Живот с нулеви/ минимални отпадъци.
Всъщност има много неща, които можем да направим.
Първо, можем да се опитаме да живеем с минимално въздействие върху земята – zero waste е новият термин . Начинът на живот с нулеви отпадъци има за цел да се живее като по-възрастните поколения. Използваме личния си живот и личните си навици за консумация като акт на бунт или протест.
Фокусира се върху закупуването само на това, което ни трябва. Използва се повторно това,което имаме, като извършваме редовна поддръжка, ремонт, избираме опции за еднократна употреба, когато е възможно, и купуваме втора употреба. И накрая, се фокусираме върху рециклиране и компостиране. Целта е първо да се опитаме да намалим консуматорските си навици и да използваме повторно.
Това перфектен начин на живот ли е? Не разбира се, че не.
Представлява ли напълно кръговата икономика? Не разбира се, че не.
Живеем в опорочена система, но това, което правим , е да оспори нормата. Тя носи нови идеи и иновации. Склонни сме да забравяме колко власт има потребителят. Когато достатъчно хора се изправят и кажат: „Искаме продукти подчинени на кръговата икономика“ Повече фирми ще започнат да търсят решения за нашите изисквания. Удивително е колко магазини с нулеви отпадъци или ниско количество отпадъци се появиха през последните няколко години, просто защото търсенето е налице! Продължете да изисквате промяна и промяната ще дойде. Да се опитваш да живееш по-устойчиво, не е нужно да е сложно. Просто намерете няколко неща, които работят с вашия график. Заменете многократната чаша за кафе със стъклена, стоманена, керамична – каквото би ви подхождало най в ежедневието. Пластмасовата сламка с бамбукова, стоманена, стъклена или като цяло спрете да ползвате сламки. Шишето за вода, четката за зъби, торбите за пазар- всички тези неща са в нашето ежедневие и много лесно могат да се подменят с по-устойчива версия.
Това е преведена и съкратена статия- може да намерите оригинала тук.