Едва ли има по-разпространен замърсител от еднократните пластмасови бутилки. Те са навсякъде в ежедневиeто ни – захвърлени из градската среда, носени по реки и поточета та чак до най-дивите плажове, на които сме попадали. Няма отърваване от тях и за съжаление докато има търсене ще има и предлагане.
Докато политиците се чудят как да ни накарат да рециклираме (което не спомага кой знае колко за устойчив начин на живот), а производителите как да намалят разходите и увеличат печалбата, за нас остава избора дали да бъдем част от тази консуматорска система.
Да продаваш бутилирана питейна вода на хора, които имат достъп до изобилие от такава звучи като да продаваш хладилници на ескимосите. Но ето че се случва – с правилният маркетинг на бутилирaната вода се преписват свръхестествени свойства, а тази от водопровода бива заклеймена като вредна и ставаща за миене. За наша радост България е изключително богата на чисти водоеми и извори. Mестата, където водата от водопровода е негодна за консумация без филтриране, са малко. Дори тя да идва по стари стоманени тръби, стига да не е застояла, не би трябвало да представлява опасност за здравето ни. В случая когато става дума за стоманени магистрални водопроводи тя постоянно е в движение и няма как да застои. Дори и минералната вода, която извира от километри под земната повърхност, минава през такива стоманени тръби използвани при сондажите. Като прибавим и фактът, че повече бутилирана вода се продава в опаковки от PET, които отделят с времето разни гадорийки , чешмяната вода вече не изглеждка като лоша идея.
Ето и основният въпрос, който ще засегнем – Как да изберем бутилка за вода ?
Условно ще разделим бутилките на няколко категории спрямо материала, от който са изработени заедно с плюсовете и минусите.
Пластмасови бутилки
Вероятно очаквате да ги заклеймим брутално, но всъщност те имат своите незаменими приложения. В общия случай по-качествените пластмасови бутилки би трябвало да не отделят опасни вещества като BPA. Понеже са леки и здрави, те са доста предпочитани за спортни дейности. Подходящи са за електролитни напитка, протеин или просто водичка, която да закрепиш на рамката на колелото. Рядко се използват за ежедневна употреба на вода, защото имат да ѝ придават един такъв пластмасов вкус. Освен това пак опираме, че са изработени от пластмаса, която трудно се рециклира и не са особено еко. Почистването им може да е проблемно – надират се от гъбички, а поставянето в миялната не се препоръчва заради високите температури вътре.
Стъклени бутилки
Стъклото е естествен материал (предимно кварцов пясък и подобрители за цвят и здравина). Стъклените бутилките са предпочитани заради липсата на допълнителни миризми, които се образуват при пластмасовите бутилки. То е прозрачно и замърсяванията лесно се забелязват и се почиства с гъбичка, четка или в миялната машина. Основните минуси на стъkлените шишета са по-високото им тегло и чупливостта. В природата трудно се разпада, но не отделя вредни вещества. За сметка на това стъклото може да се рециклира многократно, без да му се променят характеристиките. Ако купувате доматен сос или мляко в стъклени шишета след добро измиване вече имате бутилка за вода.
Метални бутилки
Основен плюс на металните бутилки е, че са по-дълготрайни от пластмасовите и стъклените (ако не се пазят). Тези с единични стени са по-леки от стъклото и малко по-тежки от пластмасовите. Тези с двойни стени тежат приблизително колкото стъклена бутилка, но задържат температурата на течностите дълго време и са перфектни ако искате топъл чай по средата на зимен преход. Бутилките от неръждаема стомана не придават вкус на водата. Алуминиевите може да имат лек метален вкус ако металът не е обработен правилно. Неръждаемите могат да се мият по всякакъв начин (стига да не са боядисани, защото боята може да падне). При алуминиевите трябва да се избягва търкане с абразив или в миялната, защото може да се наруши покритието им и да започнат да придават металния вкус на водата.
Тази статия няма да заключи с “ето това е най-добрата бутилка и всичко друго е зле”, защото всеки материал си има особеностите – все пак не е добра идея на 3 годишно дете да се даде стъклена бутилка 🙂 В крайна сметка бутилка за многократна употреба се избира както спрямо бюджета, така и спрямо индивидуалните нужди – за града 500мл. са достатъчни, докато в планината и 1л. може да е малко. В крайна сметка важното е да намалим използването на еднократни шишета, за да живеем в един по-чист свят.