Аз и сламката.
Лятото ходим на Смокиня – обожавам тази местност. Като малка помня, че дядо ми работеше в Созопол и често там ходехме да летуваме. Едно от любимите ни места бе Каваци. Помня го безлюден – разхождаш се и в детските ми очи беше като пустиня, с дюните над мен и толкова самотен. Вече не е така, но аз все още ходя там. Романтиката от мястото е все още там, вечер, когато хората се изтеглят и аз излизам на плажа, и се разхождам. Аз и сламките.
Това е един от най-често срещаните боклуци – сламка на плажа. Атрактивна, шарена и служеща точно 20 минути. Ако пиете по-бавно, сигурно час. И после се оставя на масичката до чадъра или директно в пясъка, за по-късно да се изхвърли или персонала да я събере. Но персонала не я събира, а сламката се забравя, като бавно и необезпокоявана от хората, тя намира пътя си към водата. Дали вълните ще я придърпат, ще я духне вятъра или нещо по-нетрадиционно ще се случи с нея, тя накрая ще стигне заветното море. Там ще се разгради на милиони микрочастици и ще разпръсне във всички посоки.
Годишно около 8 милиона ТОНА пластмаса стига до водата. Това е еквивалентана на 26,000 Boeing 747 самолета , захвърлени във водата , всяка година. Снимка за сравнение.
Пластмасата, генерирана от сламки е едва 0.025 % от всичките 8 милиона тона. Това са около 40,000,000,000,000 сламки годишно. Попадат във водата и започат своето приключенние към питейната вода, към рибите и постепенно обратно към нас – дали ще под формата на храна или вода, микропластмасата намира пътя си обратно.
Има толкова много алтеративи на пластмасовата сламка – стоманени, пшченични, бамбукови, хартиени, силиконови, стъклени, паста дори. За любителите на смутита и коктейли има и по-дебели смути сламки. А можете и да не ползвате сламка. Има опции, ако се налага. С малки стъпки, с малки промени в нашето ежедневие, по-осмислени решения, ние можем да намалим броя на сламките, шишетата, пликчетата, чашките и т.н. в природата. Можем да бъдем пример за една хубава промяна.